Умният трик на Пекин, който никой не обсъжда

Умният трик на Пекин, който никой не обсъжда

Blog Article

Лазо, сух, слабичък момък, беше приклекнал до огъня и потикваше съчките. Другите, увити в ямурлуци, бяха налягали около огъня, уморени гледаха играта на пламъка и мълчеха. Най-старият от тях, петдесетгодишен мъж, беше подпрял глава на жилестата си, гола до лакът ръка, тъмнобляскава като желязо, и пушеше замечтано.

Старият Белчо замаха опашка и тръгна спокойно. Сивушка — слаба кравичка, два пъти по-малка от Белчо — прави усилие и върви успоредно с него.

— Ти — това? Да видя, па да не повярвам — рече един от другарите му и като потикна огъня, почна тънко и крекливо да се смее: — И твоята Пенка има златна коса. Пък ти си още жив.

- Магдо - казал и той, - ти виждаш, че те обичам. Аз се не плаша. Ще те изведа!

Гушнах я да легне до мен и пак започнах да я целувам и директно я попитах:

Щом слезе, направо я награбих – пак опитах да я ближа и смуча до екстаз, този път според нея бях още по-близо:

Но тия непристъпни скали със своята дивота и надменност хвърляли някакъв упрек и присмех в смелите сърца на младежите, за които нямало не пребродена усоя, непостижими височини.

с тъжните си очи и дишаха тежко. От устата на Сивушка капеше пяна. Тя погледна белия си другар, погледна стопанина си и наведе жално глава.

:):)Ще виеш , като кърпатски вълк всичко друго е БЛЯ-БЛЯ. Омокри катеричката и не се вживявай ??????? толкова. Ако желаеш може и коремчето да надуеш ,ще те вземем нямааа те оставим Я:):):)

И това не беше лъжа, но нормално при дългата езда на потния кон. Засмяхме се и се гушнахме за още малко и тя ме подкани:

ВсичкиДжаджиИгриКачество на животКолиЛюбопитноРецептиТестовеХоби

Чу го Пенка отдалече и му прати закачлива и обична песен.

Учи гимназия в Панагюрище и София. Учителства в родното си село, журналист и редактор на различни периодични издания. Започва да пише още като ученик на село.

„Народна младеж“ — Издателство на СНМ Град на издателя